Историята на Apocalyptica започва по класически, в класическата музикална академия Sibelius Academy във Финландия през 1993 г. Учейки в престижното училище, в главите на Eicca Toppinen, Paavo Lotjonen , Max Lilja и Antero Manninen се ражда идеята да си направят нетрадиционна група, с която да свирят кавъри на любимите им рок групи. Всичко започва на шега, като идеята на момчетата е да направят микс между музиката на Прокофиев и любимите им Metallica и Pantera. За целта четиримата използват дисторшъни, който карат вилончелата им да звучат като тежки метъл китари. От финландския клон на Universal Music веднага усещат сензацията и през 1996 г. става факт първия кавър-албум на групата - “ Apocalyptica plays Metallica by four cellos”, с който класическите музиканти отдават чест на Metallica. Началото, на наричания от тях нов стил “чело-рок” е сложено и резултатите не закъсняват, като продажбите от албума достигат близо 1 млн. бройки.

Вторият им официален запис продължава вече начертаната линия и във албума “Inquisition Syphony” (1998) вече присъстват пълния набор от кавъри на любимите им групи - Sepultura, Faith No More, Pantera и отново Metallica. Истинският хит от този запис обаче е тяхната собствена композиция “Harmageddon”, на която правят и клип. Следват разпродадени турнета по цял свят, като феновете на Apocalyptica стават все повече с всеки изминал ден. Уморен от постоянното пътуване Antero Manninen напуска през 1999 г. за да се посвети на класическото си образование и да свири със Симфоничния оркестър на град Лахти в родната му Финландия. Следващият запис на Apocalyptica е този, който ги прави истинска група и показва на света възможностите на Eicca да прави собствени композиции.

Вече с нов член в групата, в лицето на техния приятел и класически музикант Perttu Kivilaakso, излиза албума “Cult” (2000), който веднага покорява както феновете така и специализираната критика. В него има само три кавъра и 10 авторски песни, с който те спечелват истински и по-скептичната аудитория. Съвсем новото за тях е и вкарването на перкусии и барабани в някои от траковете. За живите си изпълнения те назначават като неформален член Mikko Siren, който е известен финландски барабанист. С три записа зад гърба си Eicca и компания решават, че е време за нови предизвикателства и презаписват своята песен “Path” с вокалите на Sandra Nasic от Guano Apes. Следва и версия на парчето “Hope Vol. 2” с участието на Mattias Sayer, който е вокал на немските рокери Farmer Boys. И двете песни са филмирани и музикалния гигант MTV прави от тях тотални хитове. 2002 г. заварва Apocalyptica отново на път и групата губи още един член заради натоварената си програма. Max Lilja напуска доброволно заради претоварения график и неразбирателства между него и останалите.

Вече като трио Apocalyptica нанасят поредния си удар в лицето на малко останалите скептици с албума “Reflections” (2003). Изцяло авторският материал включва и специалното участие на барабаниста Dave Lombardo от метъл титаните Slayer. Наблягайки и на комерсиалния момент като отделни сингли съпроводени с видеоклипове излизат песните “Seeman” на Rammstein, с вокалите на пънк иконата Ninna Hagen, и “Faraway” с участието на Linda Sunblad от Lambretta. С няколко милиона продадени албума зад гърба си и хиляди фенове в цял свят Apocalyptica издават най-прецизния си албум до момента в края на януари 2005 г. Първият сингъл “Bittersweet” става тотален хит не и без помощта на техните известни сънародници Ville Valo от HIM и Lauri Ylonen от The Rasmus. За десет години на голямата сцена Apocalyptica не само преобразиха тотално схващането за класическата музика, но и си спечелиха почитатели от класическите жанрове та до die hard хеви метъл фенове.