Жив е той, жив е! Там на дъската, потънал в сълзи и пот се тръшка, ученик без знания в главата, ученик дълбоко и тежко пъшка! На една страна зеленее дъска, на друга белее тебешир, поредна година, страни бледнеят, глава се пръска, уста не знае кого по напред да проклина Стои ученикът, а до него, даскалът конско сърдито чете, съученици дремят, облегнати леко, а потта още по силно тече. Първи срок е сега... Зубрете ученици, за тез пусти контролни. Бесней и ти, учителю, над тез бедни душици! Ще да загине и този ученик. Но млъкни, мъчителю! Тоз, който тръгне да става образован будител, той се побърква! Него съсипват учебник и бележник, даскал и родител и министри за него матури измислят!